Кой е Бабаджи?
През 1946 г. Парамаханса Йогананда, един от най-великите йоги на съвременна Индия, разкрва в своята класическа “Автобиография на един йогин” съществуването на един христосоподобен светец, един безсмъртен йоги, носещ името Махаватар Бабаджи [Mahavatar Babaji]. Йогананда разказва как живеещият в Хималаите Бабаджи хилядолетия наред е напътствал отдалеч много духовни учители, обикновено без самите те дори да знаят за това. Бабаджи е един велик Сиддха [Siddha], който е преодолял обичайните човешки ограничения, и който работи безмълвно, зад кулисите, в името на духовното развитие на цялото човечество.
Парамаханса Йогананда разкрива също така, че именно Бабаджи е предал една много мощна серия от йогийски техники – Крия Йога – на Лахири Махасая [Lahiri Mahasaya] през 1861 г. Лахири, от своя страна посветил в Крия Йога много други ученици, между които, например, – около 30 години по-късно – и христосоподобния Гуру на Йогананда Свами Шри Юктешвар [Swami Sri Yukteswar]. След като Йогананда прекарва 10 години при своя Гуру, му се явил самият Бабаджи и му поръчва да занесе на Запад свещената наука на Крия Йога. Йогананда изпълнява тази свята мисия от 1920 до 1952 г., годината, в която приключва земния си път с Махасамадхи.*1 Като последно доказателство за ефикасността на Крия Йога и към благословията на тази духовна традиция, тялото на Йогананда се запазва без признаци на разложение в течение на 21 ден по време на поклонението, след което е извършено погребение в крипта в Лос Анжелис. Датата 7 Март 2002 г. отбелязва 50-та годишнина от забележителното отпътуване на Йогананда. Когато неговите тленни останки са прехвърлени във един вечен храм “Самадхи” през Март 2002 г., милиони хора по целия свят си спомнят с дълбока благодарност какво им е дал заветът на Йогананда.
Йогананда поверява грижите за учението си на организация, която основава - Общество за Себе-Реализациа (SRF). Тази организация публикува неговите писания под формата на книги и във вид на кореспондентски курс, и продължава да дава посвещения в разработената от Йогананда форма на Крия Йога. След пет трудни години в Америка /1925-1930/ (според свидетелствата на дъщерята на Д-р Люис, зъболекар от Бостън, спонсорирал работата на Йогананда през първите години), Йогананда започва да видоизменя и приспособява учението си към Запада. Той чувства, че това е необходимо, за да преодолее естествено възникващия негативизъм на една християнски оформена култура. Много хора по онова време са се отнасяли с недоверие към учението на един индуски Свами*2. Тези приспособявания на Крия Йога започнали да дават плодове и скоро Йогананда започва да се радва на забележителна популярност. Йогананда е един от най-великите пионери на Йога на Запад. Благодарение на неговата работа безброй хора са преодолели своето невежество и резервираност към Йога. Обаче поради усилията си да привлече хората на Запада към пътеката на Йога, той е бил склонен да съсредоточава вниманието им върху чудесното и повечето от читателите на неговата “Автобиография” остават с много романтични впечатления за традицията. Те си създават твърде нереалистични очаквания и са неподготвени да приемат дисциплината, която искреният последовател на Йога трябва да спазва.
В оригиналното издание на “Автобиография на един Йоги,” преди нейното преработено издание от последователите в SRF, читателят може да се наслади на благата обич на Йогананда към хората, и да отправи поглед към Бабаджи, като единствения жив гуру от тази традиция. Йогананда е казал, че никой няма да го наследи като Гуру в SRF, и че неговият кореспондентски курс ще изпълнява тази функция. Оттогава към оригинала са прибавени повече от 150 отпратки към Self-Realization Fellowship, а цели пасажи са били премахнати. SRF напоследък се преопределя като религия, а това противоречи на всичко, което Йогананда ни учи за Йога.
Човек може да си зададе въпроса защо Йогананда не е подготвил и предал другиму отговорността на Гуру. Вместо това той избира една поредица от уроци и опълномощава SRF да се заемат с тяхното разпространение. Себе-осъзнаването обикновено изисква лично преотдаване или поне продължително лично общуване между Себе-осъзнато човешко същество, а не организация, и добре подготвен ученик.
SRF също така не е получила и авторското право, на което и да било от неговите съчинения. След шест годишен съдебен процес по този спор, милиони долари съдебни такси, Апелативният съд в Калифорния се е произнесъл в началото на 2001г., поддържайки по-ранно решение на Върховния съд в Калифорния, че семейството на Йогананда е законният наследник на авторското право върху неговите съчинения.
Горепосочените факти, а също и други, неизложени тук, говорят, че Йогананда е знаел, че неговата работа ще бъде продължена от други, и че Бабаджи, живият Гуру в тази традиция, ще реши кога, къде и как. Действително, Бабаджи е подготвял от 1942 г. двама души от южна Индия за работата по разпространението на Крия Йога: С.А.А.Рамайях, млад абсолвент по геология от Университета в Мадрас и В.Т. Нийлекантан, известен журналист, близък ученик на Ани Безант – тогавашен Президент на Теософското дружество и учител /ментор/ на Кришнамурти. През 1952 – 53 г. той им продиктувал три книги: “Гласът на Бабаджи и отключеният мистицизъм” ("The Voice of Babaji and Mysticism Unlocked"), "Ключът на Бабаджи за избавление всички страдания” (Babaji's Masterkey to All Ills”) и “Бабаджи – смърт на смъртта” (“Babaji’s Death of Death”). Те започнали да издават и списание. Отначало Бабаджи им се явявал поотделно, но после ги събрал. Бабаджи им разкрил своя произход, традицията, към която принадлежи и своята Крия Йога. На 17 октомври 1952 г., по молба на Бабаджи, те основали нова организация под името “Крия Бабаджи Сангах”, която била посветена изцяло на ученията на Крия Йога на Бабаджи и по този начин трябвало да съхранява техния корен. Книгите предизвикали голяма сензация по време на своето публикуване и разпространение из цяла Индия. SRF се опитала да упражни натиск върху тях и върху Крия Бабаджи Сангах, и едва след намесата на тогавашния министър-председател на Индия Пандит Неру [Nehru], приятел на В. Т. Нийлекантан, бил сложен край на тези опити.
В "Ключът на Бабаджи за всички страдания", Бабаджи дава отговор на въпроса “Кой съм аз?”. Същността на това разкритие се състои в това, че когато научим най-после кои сме самите ние, тогава ще узнаем и кой е Бабаджи. И така, Бабаджи не се отъждествява с една ограничена човешка личност, или с поредица от житейски събития, или дори с неговото божествено трансформирано тяло. Все пак, в горепосочените книги той за първи път разкрива някои ценни подробности от своя живот, за да начертае пред нас една пътека на Себе-осъзнаване, към която всеки може да се стреми. Тези подробности са документирани в последствие в книгата “Бабаджи и Крия Йога Традицията на 18-те Сиддхи”.
При раждането си Бабаджи получава името “Нагарадж” [Nagaraj], което значи “Цар на змиите”. Това се отнася до “Кундалини-шакти”, нашата велика божествена потенциална сила на съзнанието. Бабаджи е роден на 30-ия ден на ноември 203 г. сл. Хр. в малко крайбрежно село, наречено Парангипетей [Parangipettai], в Тамил Наду в Южна Индия, съвсем близо до мястото, където река Кавери [Cauvery] се влива в Индийския океан. Неговото раждане съвпаднало с изгряването (Накшатра) на звездата Рохини, същата звезда, под знака на която е бил роден Кришна. Бабаджи се родил по време на празника на светлината Картикей Дийпам [Kartikai Deepam], в нощта преди новолуние през тамилския месец Картикей. Родителите му били намбудри-брамини [Nambudri-Brahmans], които се били преселили тук от брега на Малабар в западната част на Южна Индия. Баща му работел като свещеник в селския храм на Шива, в който днес се почита Муруга, синът на Шива.
Случило се така, че на петгодишна възраст Нагарадж е отвлечен от един търговец и откаран като роб в едно селище, разположено на мястото на днешната Калкута. Не след дълго го купил богат търговец, който обаче скоро му дарява свободата. Впоследствие Бабаджи се присъединява към малка група странстващи монаси, с които изучава свещените религиозни и философски писания на Индия. Той, обаче, остава неудовлетворен от полученото познание. Тогава научава за съществуването на един велик Сиддха, съвършен Учител, на име Агастияр [Agastyar], който живеел в Южна Индия. Бабаджи тръгва на поклонение към свещания храм Катиргама, близо до най-южния край на Цейлон, големия остров на юг от Индийския полуостров. Там той среща ученик на Агастияр, който се казвал Боганатар [Boganathar]. С него над четири години интензивно изучава Дхияна [Dhyana] (медитация) и Сиддханта [Siddhantam], философията на Сиддхите. Той преживява “сарвикалпа-самадхи”, или потапяне в познанието и има видение на бог Муруга, Божеството на храма в Катиргама. Когато става на 15 години, Боганатар го изпраща при своя Гуру – легендарния Сиддха Агастияр, за когото се знаело, че живее в Тамил Наду близо до Куртралам [Courtrallam]. След като младият Бабаджи в продължение на 48 дни изпълнява интензивни йогийски практики, Агастияр му се явява и го посвещава в Крия Кундалини Пранаяма, една много мощна дихателна техника. Той заръчва на младия Нагарадж да отиде в Бадринат, високо в Хималаите, и усилено да упражнява всичко, което е научил, за да стане “Сиддха”. През следващите 18 месеца Нагарадж живе сам в една пещера и практикува Йога-техниките, научени от Боганатар и Агастияр. При този процес той отдал изцяло своето его – чак до равнището на телесните клетки, – на Божественото. Божествената Светлина се спуска в него и Бабаджи става Сиддха, т.е. същество, отдало се напълно на Божествената сила и на Божественото съзнание! От този момент тялото му не било подложено вече на опустошителното действие на болестта и смъртта… Той се превръща в “Мах”, във велик Сиддха, и се посвещава на мисията за възвисяване на страдащото човечество.
Оттогава Бабаджи ръководи и вдъхновява някои от най-великите светци в нашата история и много духовни Учители при изпълнението на техните мисии. Между тях са Ади Шанкарачаря [Adi Shankaracharya], големият реформатор на хиндуизма от ІХ в. сл. Хр., и Кабир, светецът от ХV в., който е еднакво почитан от хиндуисти и мюсюлмани. И двамата са били посветени лично от Бабаджи и го споменават в своите трудове. Бабаджи е запазил забележителния облик на около 16-годишен юноша. През ХІХ в. Елена Блаватска, основателката на Теософското общество, го разпознава като Майтрейя – живия Буда или Мировия Учител на настъпващата ера, описан от Чарлз Ледбитър [C.W. Leadbeater] в “Учителите и Пътят”.
Най-големият принос на Бабаджи към новото време е възкресяването на Крия Йога [Kriya Yoga], започнало 1861 г. Патанджали също се позовава на Крия Йога в своите “Йога-сутри” [Yoga-Sutras]. Патанджали е създава този класически йогийски текст около ІІІ в. пр. Хр. В него той определя Крия Йога като “постоянна практика (особено чрез култивиране на непривързаност), себепознание и преданост към Бог”. Към това, което Патанджали описва като Крия Йога, Бабаджи добавя и учението на Тантра Йога, която довежда до събуждането на “Кундалини”, т.е. на нашия огромен потенциал на сила и съзнание, чрез прилагане на дихателни упражнения, мантри и техники за култивиране на предаността. Неговият модерен синтез на Крия Йога се състои от голямо многообразие на техники. Днес, обаче, повечето учители по Крия Йога преподават само няколко техники, приспособени от това, което Йогананда е предал на много западни хора в големи зали по време на “посвещения”, продължаващи час и половина. Няколко предприемчиви личности представят техни собствени техники, събрани от различни източници, и наречени “Крия Йога,” без каквато и да било връзка с Бабаджи и Неговата духовна верига. Решаващи, обаче, за ефикасността на Крия Йога винаги са любовта и предаността към Бабаджи и към хилядолетната традиция на Сиддхите. Без тях случай практикуването става механично и безплодно. Това е като при дърво, чиито корени не се подхранват. То ще ражда малко плод или изобщо няма да има плодове. Някои учители и организации забравят живия извор на тяхното учение. Това е причината, поради която Бабаджи е трябва да започне отново своята работа с помощта на други "проводници”.
През 1954 г., след шестмесечно обучение в неговия ашрам в околностите на Бандринат, Гарвалските Хималаи [Garwahl-Himalaja], Бабаджи посвещава С.А.А. Рамаях в пълната система от 144 Крия-техники, включващи телесни пози (асани), дихателни упражнения (пранаяма), медитация (дхияна), мантри и техники за култивиране на предаността. С.А.А. Рамаях разцъфтява като йоги и подема световната си мисия да предава тази система назована “Крия Йога на Бабаджи” на хиляди кандидати. През 1970 и 1971 г. той посвещава автора на тази статия М. Говиндан във всички 144 Крии. М. Говиндан ги практикуваше интензивно 18 години средно по осем часа на ден в ашрамите на Йоги Рамаях в Индия, САЩ и Канада. През 1983 г. Йоги Рамаях му поставя строги условия, които той трябва да изпълни, за да може да посвещава другите в Крия Йога. След като Говиндан ги изпълнява, през 1988 г. му се явява Бабаджи и му възляга да тръгне по света и да учи другите на Неговата Крия Йога. От 1989 г. насам М.Говиндан посвещава над 10 000 души в Крия Йога на Бабаджи. Ако Крия Йога се учи и практикува систематично и редовно, тя води до постепенна и пълна трансформация на индивида на всички равнища на съществуването.
В тази система има три степени на посвещение. В първата степен човек се учи как да общува с Бабаджи чрез “Бабаджи Самяма Крия” [..Samyama..]. Тази техника води до състояние на дълбока вътрешна връзка със Сатгуру.*3 Бабаджи се разкрива постепенно на своите поклонници и ученици чрез различни прояви на всеотдайно общуване и ги води в тяхното развитие. Неговата връзка с всеки от нас е неповторима и съответства на индивидуалните ни потребности и природа. Той е наш личен Гуру. Общуването с него достига апогея си когато човек, разтваряйки сърцето си, преживява “универсално видение на любовта” и вижда Бабаджи във всичко.
За щастие в някои периоди Бабаджи е излиза от булото на анонимността, която той намира за толкова полезна в своята работа. Бабаджи се явява в началото на 70-те години на Свами Сатясварананда [Satyaswarananda] на Кумаонските хълмове в Хималаите и му дава указания да преведе писанията на Лахири Махасая, и да ги публикува. Той изпълнява това, издавайки серия от публикации в родното си място Сан Диего, Калифорния.
Бабаджи дава “даршан”*4 на витално равнище на автора, М.Говиндан на два пъти, през октомври 1999 в Хималаите. Това се случва около 30 км над Бадринат [Badrinath], на височина почти 5000 метра, до извора на река Алакананта. Бабаджи се появява като лъчезарен младеж, а косите му са с цвят на мед. Носи проста бяла набедрена препаска и позволява на автора да докосне нозете му. Той дава много лични напътствия на автора и благославя светския орден на учителите по Крия Йога – “Орден на Ачариите на Крия Йога на Бабаджи”, основан от автора две години по-рано.
Човек не може нито да разбере кой е Бабаджи в действителност, нито дори приблизително да схване неговото величие, без да оцени подобаващо културата на Сиддхите, от която произлиза той. След осъзнаването на Божественото присъствие в самите тях, те се стремят да Му отдадат цялото си същество и да позволят на тази сила да се изява на всички равнища, включително и на физическо, вместо да бягат от материалния свят някъде в „небесата”. Те постигат пълна трансформация на човешката си природа. “Тирумандирам” [Thirumandiram], състоящ се от 3000 безценни стиха, създадени от Сиддха Тирумулар между II и IV век пр.Хр., разкрива в цялата им дълбочина способностите и постиженията на Сиддхите. Нашите проучвания показват, че Тирумулар е бил брат-съученик на Боганатар, Гуруто на Бабаджи, а също и на Патанджали, автора на едно от най-прочутите произведения за Йога.
Засега по-голямата част от Сиддха-литературата може да се намери само на нейните оригинални езици – тамул и санскрит, но има и някои забележителни трудове на английски, напр.: “Поети на силите” от д-р Камил Звелибил (“Poets of the Powers”) [Kamil Zvelibil] и “Алхимичното тяло” от проф. Дейвид Гордън Уайт („The Alchemical Body") [David Gordon White]. И двата труда излагат подробно значителните постижения на Сиддхите и изясняват, че Бабаджи не е единствено изключително явление като някакво “извънземно”. Той изявява това, към което призовава цялото човечество и сам се стреми Шри Ауробиндо - “супраменталната трансформация”*5 на човешката природа, като следващата стъпка в процеса на човешката еволюция. Като жива изява на тази трансформация Бабаджи не е нито наш спасител, нито е основател на някаква религия. Той не търси нашето преклонение, нито дори нашето признание. Както всички Сиддхи, той напълно се е отдал на Върховното Същество, Върховната Абстракция, и като Божествен проводник озарява този мрачен свят с ярката светлина на съзнанието, безусловната радост и върховния мир. Нека всички същества приемат този най-велик потенциал на човека.
*1Mahasamadhi – “върховно Самадхи”, чрез което просветлените души напускат физическото съществуване, освободени от всяка земна обвързаност.
*2 Swami (санскр. "овладял себе си”) – член на монашески орден, основан през ІХ век от Свами Шанкарачаря.
*3Satguru – Гуру, който изявява Абсолютната Реалност (Сат); велик Учител.
*4Darshan – да зърнеш свещен човек или божество
*5Понятие, използвано от Шри Ауробиндо във връзка с изяваването на Божественото на всички равнища на човешкото същество.
