Въпрос: Моля, направете сравнение между Крия Йога на Бабаджи и Крия Йога представена от Йогананда и неговите последователи.

Отговор: Йогананда е бил изправен пред стряскащата задача да бъде пионер, представяйки йога в една враждебна среда, в която е съществувало ужасяващо невежество, скептицизъм и дори страх по отношение на йога – в така наречената фундаменталистка Христианска култура. За първите пет години от неговото пребиваване в Америка, от 1920 до 1925, докато е живял в Арлингтън, Масачузетс, малко на север от Кембридж, едно от най-либералните места в Америка, той се е опитал да преподава йога и индийска духовност така както самият той ги е учил. Само шепа хора откликнали. Той почувствал, че неговата мисия го призовава да намери път към сърцата на много хора на Запад, така че си отрязал косата, престанал да носи охра роба на публични места, с изключение на специални церемонии, и трансформирал своя речник и теология от този на Хиндуизма към този на Христианството. Йогананда помолил своя главен благодетел, Др. Люис, за $10,000, за да обиколи страната с цикъл от лекции. На кръстопътищата на живота си Йогананда започва да опростява ученията на Крия Йога, като отстранява асаните, съсредоточава се най-вече върху две прости медитации, звукът Ом и Хонг – Со, и значително опростява практиката на Крия Кундалини Пранаяма. Ва-ши става Ах – иии, за да избегне обидата към фундаменталните Христиани, които биха могли да почувстват, че да повтарят името на Шива би било богохулство. Йогананда, също така, популяризира „Енергетизиращите” упражнения, които включват най-вече статично свиване на различни групи мускули. Това е уникален вариант на древните техники, но той е дал възможност на много хора на Запад да останат във форма без да правят Хатха Йога. През 1920-те и 1930-те години е имало много теории за различията между расите и чак до 60-те е било широко разпространено вярването, че западните хора не могат да практикуват йога асана (пози на тялото), защото телата им, обикновено по-ниски и набити, не били добре структурирани за хатха йога. Индийците, от друга страна, били смятани за високи и слаби, предимно. Представянето на Крия Йога от Йогананда се отличава, също така, с неговото желание да хармонизира своята интерпретация на Християнството с ученията на Йога, както и с предпочитаната от него лична представа за Бог като женско начало, Божествена майка.

Големият принос на Йогананда, освен че е повел много хора по пътеката на йога, са неговите метафизични произведения. Повечето от тях са публикувани като книги. Уроците от кореспондентския курс, за които се изисква да бъдат прочетени преди посвещението от СРФ, са извадки от тези публикации. Те са чудесен източник на напътствия за това, как да живеем живота си. Той изключително е наблягал на използването на утвържденията, които като техните по-модерни форми - автохипноза и нервно-лингвистично програмиране - се стремят да променят дълбоко вкоренените подсъзнателни настройки.

Всички наши читатели могат да сравнят гореказаното с петостъпната пътека на Крия Йога на Бабаджи, чийто акцент е върху асаните, Крия Кундалини пранаяма, многобройните дхияна крии, мантри и бхакти йога. За разлика от СРФ, които преподават само няколко техники за медитация, Крия Йога на Бабаджи е една цялостна, разработена система от 144 Крии, или техники, които обхващат всички пет измерения на човешкото битие: физическото, виталното, менталното, интелектуалното и духовното. Те изискват обучение на прогресивни нива, провеждано в последователни семинари - посвещения. 

Вместо да избираме за практикуващите Божествена форма, на която те да служат, ние ги насърчаваме да следват сърцето си. Крия Йога на Бабаджи е практическата страна на всички световни религии. Тя не е религия, която включва определена система от вярвания. Тя е научно обосновано изкуство, което изисква практика и умения, и нейните резултати могат да бъдат научно възпроизведени. Тя не е система от вярвания, която да изисква от своите членове да избягват други такива системи. Нейните последователи са окуражавани да търсят Бог и Себеосъзнаване от всички източници.  

 Въпросите се поощряват в Крия Йога на Бабаджи, не само като средство за облагородяване на съмненията, но и като съзидателен начин да ги преобразуваме в стъпки към Себеосъзнаване. Крия Йога на Бабаджи е жива, устна традиция, израстваща в сърцата и изживяванията на тези, които я практикуват. Тя не е затворена помежду кориците на книгите, или в историите на нейните водачи, нито пък зад стените на една институция.

Крия Йога на Бабаджи е вдъхновена от ученията на 18-те Тамилски Йога Сиддхи, представени в „Тирумандирам” на Сиддхар Тирумулар, както и в „Санатана Дхарма”, „вечната религия” на Индия. Сиддхите, обаче, наблягат, че Бог не може да бъде намерен само в храмовете или в сложните церемонии, а в нашите сърца, като отмахваме воалите на невежество, желание и егоизъм.

 Въпрос: Защо СРФ отричат, че Бабаджи продължава да съществува и на физическо ниво?

Отговор: Днес съществуването и личността на Крия Бабаджи са потънали в неизвестност поради официалните изявления на СРФ и някои други, че Бабаджи вече не съществува на физически план. Това е все едно да твърдим, че „Япония не съществува, защото аз не съм я виждал”. Бабаджи е дал обещание, описано и в „Автобиография на един йоги”, че ще остане на физическо ниво до края на епохата, още хиляда години. Още от началото на 50-те години на 20 век политиката на СРФ е била да се отнася към Бабаджи като към напълно недостъпен по какъвто и да било начин. Вследствие на това, представата за него е ограничена до бележка под линия, или в най-добрия случай, до светец в католическа църква, а не жив първоизточник и единствен гуру по традицията на Крия Йога.   

Въпрос: Ученията на Крия Йога на Бабаджи същите ли са като тези, преподавани в СРФ? 

Отговор: Макар че има много общи неща в техниката на пранаяма, която е свързана с протичане на енергията от дишането през гръбначните центрове,  също така, има и много различия. В Крия Йога на Бабаджи тази най-важна техника се преподава много по-изчерпателно и подробно, в сравнение с начина, опростен от Йогананда и предназначен за хората в западното общество. Също така, Крия Йога на Бабаджи е интегрална йога, която включва една прогресираща и по-всеобхватна система от техники в пет разклонения на садхана /практиката/, водещи до трансформация на всички нива на битието: Крия Хатха Йога за физическото тяло; Крия Кундалини Пранаяма за виталното; Крия Дхияна – медитации за менталното тяло; Крия Мантра за интелектуалното и Крия Бхакти – любов и преданост за духовна трансформация. 

Въпрос: Откъде произлизат тези техники?  

Отговор: През един период от шест месеца през 1954 г., в неговия ашрам близо до Бадринат, в Хималаите, област Гархал, Бабаджи посвещава С.А.А. Рамайях в пълната система от 144 Крии – практически техники, включващи асани, дихателни техники, медитация, мантри и молитвени техники. Рамайях разцъфва като йоги и започва своята световна мисия да въведе в Крия Йога на Бабаджи хиляди последователи. През 1970 до 1971 той посвещава М. Говиндан, във всички 144 Крии. М. Говиндан ги практикува интензивно по около осем часа на ден 18 години, под ръководството на Йоги Рамайях в ашрами в Индия, САЩ и Канада. През 1983 г., Йоги Рамайях му поставя строги изисквания, които да изпълни, за да започне да посвещава ученици. След като ги изпълнява, през 1988 му се появява самият Бабаджи и го насочва да започне да учи хората на Крия Йога. 

От 1989 г. той е дал посвещение в Крия Йога на Бабаджи на повече от 7000 души. Техниките се изучават и практуват систематично, и ако се правят редовно, допринасят за постепенната интегрирана трансформация на човека на всички нива. В тази система, има три нива посвещение.

Въпрос: Гуру, познат като Херакхан Баба, дали е същият безсмъртен Бабаджи от духовната верига на Крия Йога? 

Отговор: През 1971 млад човек, притежаващ окултни сили, бил открит от местни жители в една пещера близо до селото Херакхан. Познат е като Херакхан Баба, и популярността му нараснала, и по-късно Ленард Ор и Сондра Рей, основателите на движението „ребъртинг” го намерили и представили не като някой друг, а като безсмъртният Бабаджи. Снимките на Херакхан Баба като красив млад юноша и книгите, написани за него от последователите му са създали това объркване. Независимо от величието на този Гуру, никога не е имало каквато и да било причина той да бъде свързан с Безсмъртния Бабаджи. След като бил постоянно притискан от своите нови американски представители „Не си ли ти Бабаджи?”, „Ти сигурно си Бабаджи?”, той накрая престанал да се съпротивлява и обявил, „Щом казвате, аз съм Бабаджи”. Херакхан Баба не е преподавал каквато и да било форма на Крия Йога. Той създава ашрам със свои правила и умира през 1983 г., от отравяне. Нашето разследване откри също, че е бил роден от Сикхска девойка служеща на пенсиониран британски чиновник, г-н Уилсън. Семейството на г-н Уилсън все още живее в Раникет в Хималаите и местните хора се обръщат към Херакхан Баба с името „Уилсън Баба”. Той е бил отгледан от пет годишна възраст от прочут тантрически учител, Нейнтал Баба, кой го научил как да се явява н сънищата на хората, той придобил много тантрични сили. Самият Нейнтал Баба твърдял, че е Безсмъртният Бабаджи, докато починал в началото на 2009. 

Въпрос: Бабаджи явява ли се понякога на своите преданоотдадени на физически план? 

Отговор: За щастие, Бабаджи понякога излиза отвъд воалите на анонимност, които използва, за да извършва работата си. Бабаджи се е явявал на Свами Сатясварананда в Кумайонските възвишения в Хималаите, в началото на 1970-те и му е дал задача да преведе и публикува писанията на Лахири Махасая. Свами ги публикува в томовете „Санскритска класика”, от дома си в Сан Диего, Калифорния. Шибендо Лахири, един от правнуците на Лахири Махасая, също твърди, че е бил посетен от Бабаджи, в своя дом, в края на 1980-те. Казват, че Бабаджи го е благословил в усилията му да преподава Крия Йога по света. Бабаджи е дал „даршан” на витален план и на автора, М.Говиндан, през октомври 1999, на два пъти. Това се случва на 30 километра северно от Бадринат, на височина от около 5000 метра, до извора на река Алакананда. По време на тези посещения, Бабаджи се появява като сияен юноша, с медна окраска на косите, облечен в семпло бяло „дхоти”, препаска на кръста, и позволява на автора да докосне нозете му.

 Бабаджи дава на автора много лични напътствия и Своите благословии за светския орден на учителите по Крия йога - Орден на Ачариите в Крия Йога на Бабаджи, основан от автора.

Въпрос: Целта на Крия Йога на Бабаджи включва ли постигането на сили и безсмъртие като Бабаджи?

Отговор: Човек не може наистина да получи познание, за това кой е Бабаджи, или дори да започне да схваща неговото величие без да оцени културата на Сиддхите , от която той е израснал. Вместо да търсят едно бягство в друг свят, в някакъв рай, след като осъзнаят присъствието на Божествеността в тях, Сиддхите се устремили към отдаването на цялото си същество на божественото, за да позволят то да се изяви на всички нива. Те са търсели пълна трансформация на човешката си природа, вместо да копнеят за сиддхи или безсмъртие. Тази окончателна трансформация на човешката природа като цяло е крайната цел на Крия Йога на Бабаджи. 

 „Тирумандирам”, написан от Сиддха Тирумулар около 2 – 4 век пр.Хр. в 3000 скъпоценни стиха, разкрива духа и дълбочината на постиженията на Сиддхите. Нашето изследване откри, че Тирумулар е имал брат ученик – Боганатар., гуру на Бабаджи и на Патанджали, един от най-известните източници в Йога. Макар повечето от литературата на Сиддхите да не е била преведена от техния роден тамилски език и от Санскрит, съществуват няколко добри изследвания, най-забележителното от които е на Др. Камил Звелибил „Поети на силите”, и професор Давид Гордън Райт „Алхимично тяло”. И двете академични работи ни показват подробнозабележителните постижения на Сиддхите, и разкриват, че Бабаджи не е бил уникален извънземен. Той е изявил това, което Шри Ауробиндо е търсел и се е стремил за цялото човечество – „супраментална трансформация” на човешката природа, може би следващата стъпка в нашата еволюция. В този аспект, Бабаджи не е наш спасител. Нито пък е основател на някаква религия. На него не му е нужно низкопоклонничество, нито дори нашето признание. Както всички Сиддхи, той е предал напълно себе си на Върховното Битие, Върховната абстракция, и като божествен инструмент спуска в този мрачен свят чистата светлина на съзнанието, безусловната радост и  върховния мир. Крия Бабаджи иска всички да постигнат това, което се явява наш най-велик потенциал.

Въпрос: Защо да приема посвещение в Крия Йога на Бабаджи? 

Отговор: Търсиш ли щастие в живота си? Всеки търси щастие, и използва в търсенето си повече или по-малко опит и мъдрост. Като върви от едно преживяване към следващото, човек открива колко илюзорно нещо може да бъде щастието. Помислете си за най-щастливите моменти в живота си. Защо това щастие не е продължило? Какво е накарало щастието да изчезне? Промъкнало се е някакво безпокойство, или желание, или страх? Нали? Откъде идват тези грижи? 

Според Сиддхите, които са развили научното изкуство на Йога, такива грижи възникват от подсъзнателния ум, където се съхранява утайката от всички наши преживявания. Като облаци, които покриват слънцето, тези грижи блокират вътрешното блаженство. Сиддхите са дали диагноза на човешкото ни състояние, „Ние сънуваме с отворени очи”, понеже повечето от това, което правим, го вършим несъзнателно, по навик. В дълбока медитация Сиддхите са осъзнали, че има пространство вътре в нас, което е напълно удовлетворено, напълно радостно, по 24 часа на ден, и е независимо от всички обстоятелства. Парадоксът на човешкото ни съществуване е че ние продължаваме да губим съвършеното щастие, заради реакциите на нашия подсъзнателен ум. Какво е тяхното предписание за разрешаване на универсалната човешка дилема? Те са казали: „Количеството на щастие в живота е пропорционално на дисциплината на човека”. Да действаш с осъзнатост е значението на самодисциплината, или „садхана”. С тази цел, един от великите 18 Сиддхи, Патанджали, е определил йога в стих 2 на знаменитите Сутри като „процес на пречистване на модификациите възникващи от подсъзнанието”. Сиддхите са разработили различни техники, познати като „крии” – действия с осъзнаване, за да улеснят това пречистване и да ни дадат възможност да действаме с осъзнатост вместо по навик. Тези крии са основата на техниките в Крия Йога на Бабаджи. Научаването на криите води до трайно щастие.

Ще бъда ли нелоялен към Християнството като практикувам Крия Йога? 

Много хора на запад, дори онези, които не практикуват активно християнство или юдаизъм, се страхуват, че като практикуват духовно насочена Йога, каквато е Крия Йога на Бабаджи, те ще бъдат по някакъв начин нелоялни към собствената си религия. Йога също ли е религия? Как се отнася тя към индуизма? Мога ли да практикувам йога и да продължавам да бъда християнин? Юдей? Мюсюлманин? Това са въпроси, които може сериозно да заинтересуват хората с религиозна насоченост. 

1. Един от съвременните Крия йоги, Рамайях, е обичал да опростява решението на тези въпроси, казвайки: „йога е практическата страна на всички религии. Тя ще направи християнинът по-добър християнин, евреинът по-добър евреин, будистът – по-добър будист.” Това е така, защото йога набляга на това какво прави човек, а не на това, в какво вярва. Религиите се разграничават помежду си най-вече чрез техните системи от вярвания, обикновено определени в древни писания или формални вероизповедания. Йога, от своя страна, казва, че ако практикуваш, ти ще се почувстваш по-здрав, по енергичен, омиротворен, и това ще ти даде възможност да изживееш в себе си Божието присъствие. 

2. Религиите са творение на хора, за които се предполага, че са били вдъхновени от Бог. В случая с религиите на християнството, исляма и юдаизма, Божието вдъхновение се е предавало чрез основателите през вековете, и едва по-късно е било събрано от други хора под формата на писания, писмени свидетелства. Религиозните хора, включително индуси и будисти, приписват абсолютен авторитет на тези писания. Йогите като гностици и мистици, обаче, отдават  последния авторитет на своето собствено вътрешно изживяване на Божественото, чрез медитация и духовно изживяване. Това привлича тези, които ценят по-експерименталния или научен подход. Такива хора не искат сляпо да следват някое вярване, и може да имат сериозни съмнения за чудесните или митологични твърдения, направени в писанията. Те искат „око да види”.  

3. Религиите наблягат на формите: системи от вярвания, храмове, църкви, личности, символи, церемонии, думи и молитви. Йогите и мистиците наблягат на духа, който няма форма, но който може да бъде изживян като се издигне съзнанието на човека, например в медитация. Йоги, мистикът или гностикът, обаче могат да участват в религии без никаква трудност, като осъзнават, че формите са символично напомняне на вътрешните истини. Религиозните хора понякога се страхуват от духовното, поради невежество, но като израснат, много от тях започват да търсят духовни изживявания и реализация.  

4. Религиите започват с духовните изживявания на техните основатели. Мистиците и йогите се стремят да пресъздадат тези изживявания и реализации в самите себе си, като практикуват духовни практики. Религиозните хора се стремят да постигнат небесното царство след живота като следват догмите на определена религия, която обещава награда в замяна на праведно поведение или приемане на Исус като свой личен спасител. 

5. Като разбират, че споменатото по-горе отношение между света на религиозните форми и света на духовните безформени истини, достъпни чрез духовна дисциплина като медитацията, възможно е религиозните хора да напреднат духовно. Този напредък, обаче, зависи от това, доколко преодоляват страховете си, породени от невежество, по отношение на природата на духовността и нейните дисциплини. Мъдрите учения на всички духовни традиции са добра отправна точка, и тогава човек е отворен към експериментиране с основните медитативни практики. 

6. Модерните критически изследователи на Новия завет са стигнали до заключение, че Исус е бил странстващ учител по мъдрост, и макар че не може много да узнаем за това какво е направил, понеже няма свидетелства на очевидци, поне можем да кажем, че повечето автентични поговорки приписвани на Исус се ограничават до няколко дузини изречения и кратки, провокативни изказвания. Тези, често парадоксални твърдения, са забележително подобни на изказаните от йога Сиддхите, и затова показват, че дори ако Исус никога не е ходил до Индия, нито е практикувал Йога, той е осъзнавал и учел това, което йога Сиддхите са осъзнали и преподавали. Едно сравнение между тези автентични пословици и поговорки на Исус с тези на йога Сиддхите, илюстрира най-доброто в универсалните учения по мъдрост. Като размишлява дълбоко върху тях, всеки може да изживее заложената истина. За такова сравнение, с коментар хвърлящ светлина върху значението им, вижте публикацията „Мъдростта на Исус и йога Сиддхите”.

„Изключително се препоръчва на търсещи от всички вероизповедания на християнската духовна традиция” – Мидуест Бук Ревю