Кой е Бабаджи?

IПрез 1946 г. Парамаханса Йогананда, един от най-великите йоги на съвременна Индия, разкри в своята класическа “Автобиография на един йогин” съществуването на един христоподобен светец, един безсмъртен йогин, носещ името Махаватар Бабаджи [Mahavatar Babaji]. Йогананда разказва как живеещият в Хималаите Бабаджи хилядолетия наред е напътствал отдалеч много духовни учители, обикновено без самите те дори да знаят за това. Бабаджи е един велик Сиддха [Siddha], който е преодолял обичайните човешки ограничения, и който работи безмълвно, зад кулисите, в името на духовното развитие на цялото човечество.

Парамаханса Йогананда разкри също така, че именно Бабаджи е предал една много мощна серия от йогийски техники – Крийя Йога – на Лахири Махасая [Lahiri Mahasaya] през 1861 г. Лахири, от своя страна посветил в Крийя Йога много други ученици, между които, например, – около 30 години по-късно – и христоподобния Гуру на Йогананда Свами Шри Юктешвар [Swami Sri Yukteswar]. След като Йогананда прекарал 10 години при своя Гуру, му се явил самият Бабаджи и му поръчал да занесе на Запад свещената наука на Крийя Йога. Йогананда изпълнявал тази свята мисия от 1920 до 1952 г., годината, в която приключил земния си път с Махасамадхи.*1 Като последна дан към ефикасността на Крийя Йога и към благословията на тази духовна традиция, тялото на Йогананда се запазило без признаци на разложение в течение на 21 ден по време на поклонението, след което е извършено погребение в криптата в Лос Анжелос. Датата 7 Март 2002 г. отбелязва 50-та годишнина от забележителното отпътуване на Йогананда. Когато неговите тленни останки бъдат прехвърлени във един вечен храм “Самадхи” през Март 2002г., милиони хора по целия свят ще си спомнят с дълбока благодарност какво им е дал заветът на Йогананда.

Йогананда поверява грижите за неговото учение на организация, която той основава: Общество за Себе-Осъзнаване. Тази организация публикува неговите писания под формата на книги и във вид на кореспондентски курс, и продължава да дава посвещения в разработената от Йогананда форма на Крийя Йога. След пет усилни години в Америка /1925-1930/ (според свидетелствата на дъщерята на Д-р Люис, зъболекар от Бостън, спонсорирал работата на Йогананда през първите години), Йогананда започва да видоизменя и приспособява неговото учение към Запада. Той е чувствал, че това е необходимо, за да преодолее естествено възникващия негативизъм на една християнски оформена култура. Много хора по онова време са се отнасяли с недоверие към учението на един индуски Свами*2. Тези приспособявания на Крийя Йога започнали да дават плодове и скоро Йогананда започва да се радва на забележителна популярност. Йогананда е един от най-великите пионери на Йога на Запад. Благодарение на неговата работа безброй хора са преодолели своето невежество и резервираност към Йога. Обаче поради усилията си да привлече хората на Запада към пътеката на Йога, той е бил склонен да съсредоточава вниманието им върху чудесното, и повечето от читателите на неговата “Автобиография” остават с много романтични впечатления за пътеката. Те си създават твърде нереалистични очаквания, и са неподготвени да приемат дисциплината, която искреният последовател на Йога трябва да спазва.

В оригиналното издание на “Автобиография на един Йоги,” преди нейното натежало издание от последователите в SRF, читателят може да се наслади на благата обич на Йогананда към хората, и да отправи поглед към Бабаджи, като единствения жив гуру от тази традиция. Йогананда е казал, че никой няма да го наследи като гуру в SRF, и че неговият кореспондентски курс ще изпълнява тази функция. Оттогава към оригинала са прибавени повече от 150 отпратки към Self-Realization Fellowship, а цели пасажи са били премахнати. SRF напоследък се преопределя като религия, а това противоречи на всичко, което Йогананда ни учи за Йога.

Човек може да си зададе въпроса защо Йогананда не е подготвил и предал другиму отговорността на гуру. Вместо това той избира една поредица от уроци, и опълномощава SRF да се заемат с тяхното разпространение. Себе-осъзнаването обикновено изисква лично преотдаване или поне продължително лично общуване между Себе-осъзнато човешко същество, а не организация, и добре подготвен ученик.

SRF също така не е получила и авторското право, на което и да било от неговите съчинения. След шест годишен съдебен процес по този спор, милиони долари съдебни такси, Апелативният съд в Калифорния се е произнесъл в началото на 2001г., поддържайки по-ранно решение на Върховния съд в Калифорния, че семейството на Йогананда е законният наследник на авторското право върху неговите съчинения.

Горепосочените факти, а също и други, неизложени тук, говорят, че Йогананда е знаел, че неговата работа ще бъде продължена от други, и че Бабаджи, живият гуру в тази традиция, ще реши кога, къде и как. Действително, Бабаджи е подготвял от 1942г. двама души от южна Индия за работата по разпространението на Крийя Йога: С.А.А.Рамайях, млад абсолвент по геология от Университета в Мадрас; и В.Т. Нийлекантан, известен журналист, близък ученик на Ани Безант – тогавашен Президент на Теософското дружество и учител /ментор/ на Кришнамурти. През 1952 – 53 г. той им продиктувал три книги: “Гласът на Бабаджи и отключеният мистицизъм” ("The Voice of Babaji and Mysticism Unlocked"), "Ключът на Бабаджи за избавление всички страдания” (Babaji's Masterkey to All Ills”) и “Бабаджи – смърт на смъртта” (“Babaji’s Death of Death”). Те започнали да издават и списание. Отначало Бабаджи им се явявал поотделно, но после ги събрал. Бабаджи им разкрил своя произход, традицията, към която принадлежи и своята Крийя Йога. На 17 октомври 1952 г., по молба на Бабаджи, те основали нова организация под името “Крийя Бабаджи Сангах”, която била посветена изцяло на ученията на Крийя Йога на Бабаджи и по този начин трябвало да съхранява техния корен. Книгите предизвикали голяма сензация по време на своето публикуване и разпространение из цяла Индия. SRF се опитала да упражни натиск върху тях и върху Крийя Бабаджи Сангах, и едва след намесата на тогавашния министър-председател на Индия Пандит Неру [Nehru], приятел на В. Т. Нийлекантан, бил сложен край на тези опити.

В "Ключът на Бабаджи за всички страдания", Бабаджи дава отговор на въпроса “Кой съм аз?”(Виж приложението за откъси от това изложение). Същността на това разкритие се състои в това, че когато научим най-после кои сме самите ние, тогава ще узнаем кой е Бабаджи. И така, Бабаджи не се отъждествява с една ограничена човешка личност, или с поредица от житейски събития, или дори с неговото божествено трансформирано тяло. Все пак, в горепосочените книги той за първи път разкрива някои ценни подробности от своя живот, за да начертае пред нас една пътека на Себе-осъзнаване, към която всеки може да се стреми. Тези подробности бяха документирани в последствие в книгата “Бабаджи и Традицията Крийя Йога на 18-те Сиддхи”.

При раждането си Бабаджи получил името “Нагарадж” [Nagaraj], което значи “Цар на змиите”. Това се отнася до “Кундалини-шакти”, нашата велика божествена потенциална сила на съзнанието. Бабаджи се родил на 30-ия ден на ноември 203 г. сл. Хр. в малко крайбрежно село, наречено Парангипетей [Parangipettai], в Тамил Наду в Южна Индия, съвсем близо до мястото, където река Кавери [Cauvery] се влива в Индийския океан. Неговото раждане съвпаднало с изгряването (Накшатра) на звездата Рохини, същата звезда, под знака на която е бил роден Кришна. Бабаджи се родил по време на празника Картикей Дийпам [Kartikai Deepam], празник на светлината, в нощта преди новолуние през тамилския месец Картикей. Родителите му били намбудри-брамини [Nambudri-Brahmans], които се били преселили тук от брега на Малабар в западната част на Южна Индия. Баща му работел като свещеник в селския храм на Шива, в който днес се почита Муруга, синът на Шива.

Случило се така, че на петгодишна възраст Нагарадж бил отвлечен от един търговец и откаран като роб в едно селище, разположено на мястото на днешната Калкута. Не след дълго го купил богат търговец, който обаче скоро му дарил свободата. Впоследствие Бабаджи се присъединил към малка група странстващи монаси, сред които изучил свещените религиозни и философски писания на Индия. Но той останал неудовлетворен. Тогава чул за съществуването на един велик Сиддха, съвършен Учител, на име Агастияр [Agastyar], който живеел в Южна Индия. Бабаджи тръгнал на поклонение към светия храм на Катиргама, близо до най-южния край на Цейлон, големия остров на юг от Индийския полуостров. Той срещнал там ученик на Агастияр, който се казвал Боганатар [Boganathar]. С него над четири години интензивно изучавал “Дхияна”[Dhyana] (медитация) и “Сиддхантам” [Siddhantam], философията на Сиддхите. Той преживял “сарвихелпа-самадхи”, или потапяне в познанието, и имал видение на бог Муруга, Божеството на храма в Катиргама. Когато бил на 15 години, Боганатар го изпратил при своя Гуру – легендарния Сиддха Агастияр, за когото се знаело, че живее в Тамил Наду близо до Куртралам [Courtrallam]. След като младият Бабаджи в продължение на 48 дни изпълнявал интензивно йогични практики, Агастияр му се явил и го посветил в Крийя Кундалини Пранаяма, една много мощна дихателна техника. Той заръчал на младия Нагарадж да отиде в Бадринат, високо в Хималаите, и усилено да упражнява всичко, което е научил, за да стане “Сиддха”. През следващите 18 месеца Нагарадж живеел сам в една пещера и практикувал Йога-техниките, научени от Боганатар и Агастияр. При този процес той отдал изцяло своето его – чак до равнището на телесните клетки, – на Божественото. Божествената Светлина се спуснала в него и Бабаджи станал Сиддха, т.е. същество, отдало се напълно на Божествената сила и на Божественото съзнание! От този момент тялото му не било подложено вече на опустошителното действие на болестта и смъртта… Той се превърнал в “Мах”, във велик Сиддха, и се посветил на мисията за възвисяване на страдащото човечество.

Оттогава Бабаджи е ръководил и вдъхновявал някои от най-великите светци в нашата история и много духовни Учители при изпълнението на техните мисии. Между тях са Ади Шанкарачаря [Adi Shankaracharya], големият реформатор на хиндуизма от ІХ в. сл. Хр., и Кабир, светецът от ХV в., който е бил еднакво почитан от хиндуисти и мюсюлмани. И двамата са били посветени лично от Бабаджи и го споменават в своите трудове. Бабаджи е запазил забележителния облик на около 16-годишен юноша. През ХІХ в. Елена Блаватска, основателката на Теософското общество, го разпознава като Майтрейя – живия Буда или Мировия Учител на настъпващата ера, описан от Чарлз Ледбитър [C.W. Leadbeater] в “Учителите и Пътят”.



Най-големият принос на Бабаджи към новото време е възкресяването на Крийя Йога [Kriya-Yoga], започнало 1861 г. Патанджали също се позовава на Крийя Йога в своите “Йога-сутри” [Yoga-Sutras]. Патанджали е създал този класически йогийски текст около ІІІ в. пр. Хр. В него той определя Крийя Йога като “постоянна практика (особено чрез култивиране на непривързаност), себепознание и преданост към Бог”. Като добавка към това, което Патанджали описва като Крийя Йога, Бабаджи е добавил и учението на Тантра Йога, която довежда до събуждането на “Кундалини”, т.е. на нашия огромен потенциал на сила и съзнание, чрез прилагане на дихателни упражнения, мантри и техники за култивиране на предаността. Неговият модерен синтез на Крийя Йога се състои от голямо многообразие на техники. Днес обаче повечето учители по Крийя Йога преподават само няколко техники, приспособени от това, което Йогананда е предал много западни хора в големи зали по време на “посвещения”, продължаващи час и половина. Няколко предприемчиви личности представят техни собствени техники, събрани от различни източници, и наречени “Крийя Йога,” без каквато и да било връзка с Бабаджи и Неговата духовна верига. Обаче, решаващи за ефикасността на Крийя Йога винаги са любовта и предаността към Бабаджи и към хилядолетната традиция на Сиддхите. В противен случай практикуването става механично и безплодно. Това е като при дърво, чиито корени не се подхранват: то ще ражда малко плод или изобщо няма да има плодове. Някои учители и организации забравят живия извор на тяхното учение. Това е причината, поради която Бабаджи е трябвало да започне отново своята работа с помощта на други "проводници”.

През 1954 г., след шестмесечно обучение в неговия ашрам в околностите на Бандринат, Гарвалските Хималаи [Garwahl-Himalaja], Бабаджи посветил С.А.А. Рамаях в пълната система от 144 Крийя-техники, включващи телесни пози (асани), дихателни упражнения (пранаяма), медитация (дхияна), мантри и техники за култивиране на предаността. С.А.А. Рамаях разцъфтял като йогин и подел световната си мисия, при която предавал тази система назована “Крийя Йога на Бабаджи” на хиляди кандидати. През 1970 и 1971 г. той посвети автора на тази статия М. Говиндан във всички 144 Крии. М. Говиндан ги практикуваше интензивно 18 години средно по осем часа на ден в ашрамите на Йоги Рамаях в Индия, САЩ и Канада. През 1983 г. Йоги Рамаях му постави строги условия, които той трябваше да изпълни, за да може да посвещава другите в Крийя Йога. След като Говиндан ги изпълни, през 1988 г. му се яви Бабаджи и му възложи да тръгне по света и да учи другите на Неговата Крийя Йога. От 1989 г. насам М.Говиндан посвети над 7000 души в Крийя Йога на Бабаджи. Ако Крийя Йога се учи и практикува систематично и редовно, тя води до постепенна и пълна трансформация на индивида на всички равнища на съществуването.

В тази система има три степени на посвещение. В първата степен човек се учи как да общува с Бабаджи чрез “Бабаджи Самяма Крийя” [..Samyama..]. Тази техника води до състояние на дълбока вътрешна връзка със Сатгуру.*3 Бабаджи се разкрива постепенно на своите поклонници и ученици чрез различни прояви на всеотдайно общуване, и ги води в тяхното развитие. Неговата връзка с всеки от нас е неповторима и съответства на индивидуалните ни потребности и природа. Той е наш личен Гуру. Общуването с него достига апогея си когато човек, разтваряйки сърцето си, преживява “универсално видение на любовта” и вижда Бабаджи във всичко.

За щастие в някои периоди Бабаджи е излизал от булото на анонимността, която той намира за толкова полезна в своята работа. Бабаджи се явил в началото на 70-те години на Свами Сатясварананда [Satyaswarananda] на Кумаонските хълмове в Хималаите и му дал указания да преведе писанията на Лахири Махасая, и да ги публикува. Той изпълнява това, издавайки серия от публикации в родното си място Сан Диего, Калифорния.


Бабаджи даде “даршан”*4 на витално равнище на автора, М.Говиндан на два пъти, през октомври 1999 в Хималаите. Това се случи към 30 км над Бадринат [Badrinath], на височина почти 5000 метра, до извора на река Алакананта. Бабаджи се появи като лъчезарен младеж, косите му с цвят на мед. Носеше проста бяла набедрена препаска и позволи на автора да докосне нозете му. Той даде много лични напътствия на автора и благослови светския орден на учителите по Крийя Йога – “Орден на Ачариите на Крийя Йога на Бабаджи”, основан от автора две години по-рано.

Човек не може нито да разбере кой е Бабаджи в действителност, нито дори приблизително да схване неговото величие, без да оцени подобаващо културата на Сиддхите, от която произлиза той. След осъзнаването на Божественото присъствие в самите тях, те се стремели да Му отдадат цялото си същество, както и да позволят на тази сила да се изяви на всички равнища – също и на физическо, – вместо да бягат от материалния свят на някакви небеса. Те се домогвали до пълна трансформация на нашата човешка природа. “Тирумандирам” [Thirumandiram], състоящ се от 3000 скъпоценни стиха, създадени от Сиддха Тирумулар между II и IV век пр.Хр., разкрива в цялата им дълбочина способностите и постиженията на Сиддхите. Нашите проучвания показаха, че Тирумулар е бил брат-съученик на Боганатар, Гуруто на Бабаджи, а също и на Патанджали, автора на едно от най-прочутите първоизточници за Йога.

Засега по-голямата част от Сиддха-литературата може да се намери само на нейните оригинални езици – тамилски и санскритски, но има и някои забележителни трудове на английски, напр.: “Поети на силите” от д-р Камил Звелибил (“Poets of the Powers”) [Kamil Zvelibil] и “Алхимичното тяло” от проф. Дейвид Гордън Уайт („The Alchemical Body") [David Gordon White]. И двата труда излагат подробно значителните постижения на Сиддхите и изясняват, че Бабаджи не е единствено изключително явление като някакво “извънземно”. Той изявява това, към което призоваваше и се стремеше Шри Ауробиндо за цялото човечество: “супраменталната трансформация”*5 на човешката ни природа, може би следващата стъпка в процеса на човешката еволюция. Като жива изява на тази трансформация Бабаджи не е нито наш спасител, нито е основател на някаква религия. Той не търси нашето поклонничество, нито дори нашето признание. Както всички Сиддхи, той напълно се е отдал на Върховното Същество, Върховната Абстракция, и като Божествен проводник озарява този мрачен свят с ярката светлина на съзнанието, безусловната радост и върховния мир. Нека всички същества приемат този най-велик потенциал на човека.
____________

*1Mahasamadhi – “велико Самадхи”, чрез което просветлените души напускат физическото съществуване, освободени от всяка земна обвързаност.

*2 Swami (санскр. "овладял себе си”) – член на монашески орден, основан през ІХ век от Свами Шанкарачаря.

*3Satguru – Гуру, който изявява Абсолютната Реалност (Сат); велик Учител.

*4Darshan – да зърнеш свещен човек или божество

*5Понятие, използвано от Шри Ауробиндо във връзка с изяваването на Божественото на всички равнища на човешкото същество.