Welcome to Babaji's Kriya Yoga

ЙОГА КАТО СОЦИАЛНО ДВИЖЕНИЕ

М.Говиндан Сатчидананда

Вече повече от 100 години индийски йоги учителстват на Запад. Тяхното влияние е много дълбоко, независимо от факта, че това е малко признато от историците, социолозите, политиците или медиите. Когато влиянието е било отбелязвано, например от лидерите на западните религиозни институции, то това е било под формата на сигнал за тревога. Западните религиозни институции са се почувствали заплашени от ученията на Йога, страхувайки се, че ще загубят влияние, или поради невежество, че има нещо вредно или не-Христианско в Източната религиозна практика.

В това наистана няма нищо ново. Организираните религии винаги са се стремили да поддържат основите на своята мощ и да увеличават влиянието си за сметка на техните членове. В природата на всяка институция е да поставя своите собствени нужди и позиция пред нуждите на своите членове, заради които е била създадена отначало. Организираните религиозни институции обикновено са предприятия, основавани на страх и чувство за вина, които поддържат силата им като първо предупреждават за опасността от ад, дявол, проклятие, и после предлагат една застрахователна политика срещу такива въображаеми заплахи, обикновено като един сбор от вярвания или ритуали, за които се предполага, че нулират ефектите от лошото поведение на човека, наречено с термина „грях” в западните кръгове, или „карма” в източните.

Тези, които следват сериозно духовна пътека, обаче, се озовават обикновено на много самотен път. Макар и да имали спътници или водачи по пътя, това обикновено се е случвало само за относително кратки периоди. Исторически, когато те се събират заедно да образуват манастири или общества, може известно време да са били толерирани от преобладаващата религиозна институция, но никога не им е било оказвано доверие. Това може да бъде видяно, например, в случая на празните манастири из цяла Италия днес. Преди четиристотин години, те са били пълни и оживени. Но мистикът няма нужда от свещеник, още по-малко от папа, защото той може да общува непосредствено с Бог, чрез методите за съзерцание на неговия орден. Така че, макар и толерирани за известно време, такива общества не са окуражавани.

Мистикът, което е Христианският термин за Йоги, не е неосъзнат за болките на обществото, нито пък пренебрегва обществото. Поради разширеното си съзнание, и широкото отваряне на сърдечната чакра, мистикът е дори по-чувствителен от повечето хора. Но как може мистикът да изрази себе си в съвременното общество? На мистиците често се гледа с голямо подозрение, а заради техните практики и изживявания, дори и със страх.

Как може съвременникът мистик, толкова самотен колкото е, да очаква да има влияние върху обществото? Трябва ли тези хора да се организират, за да имат такова влияние? Йога действително ли е социално движение, или само има такъв потенциал?

„Никой човек не е остров” е казал Джон Дън, английски поет, и това се отнася и за мистика, за Йоги. В класическата йога, първият дял, „ямите” или въздържанията, ръководят социалното поведение на йогите: не-навреждане, не-крадене, не-лъжене, липса на алчност, и целомъдрие. Те се спазват, не за да задоволят някакви морални принципи, а защото тяхното спазване е предпоставка и израз на просветлено състояние. Като ги спазва, човек идва до изживяването, че няма „друг” освен един Единствен. Това е върховното социално състояние.

Непоколебимото спазване на тези въздържания от редица посветени йоги може и ще има дълбоко влияние върху обществото. И това дори не изисква, човек да става политически лидер, както в случая с Махатма Ганди, който е бил Крия Йоги, и баща на движението за ненасилие, дало живот на Индийската независимост, на движението за Американски Граждански Права, и края на апартейда в Южна Африка. При всяко социално разместване, независимо дали е между членове на семейството, колеги на работното място, клиенти, ръководители или непознати, има промяна в енергията. Тази енергия може да бъде наситена с любов и състрадание, което е напълно и изначално в духа на йога, или пък наситена с гняв, алчност, нетърпение, съперничество или антипатия. Ние можем взаимно да се храним с нашата любов и състрадание, като си помагаме един на друг, за да бъдем тези, които наистина сме, съзнателни цялостни същества, или можем да се тровим един друг с нашите егоистични наклонности. Решителното спазване на отрицателните противоположности, например, от екстремистите в Израелско-Палестинския конфликт, и в Северна Ирландия, Католико-Протестантския конфликт, води само до безкрайни злочестини. Ако си представим, че Палестинците също бяха приели ненасилието като подход за националното си освобождение, те биха се сдобили със своя нация още преди тридесет години.

Йога е социално движение, понеже тя се стреми да пробуди и трансформира всяко едно човешко същество като го изважда от обикновеното егоистично състояние. Нашата модерна плуралистична култура в по-голямата си част е вдъхновена от принципите на индивидуализма, материализма и консуматорството, което е равнозначно на рецепта за егоизъм. До степента, до която човек практикува Йога, като се започне от въздържанията или ямите (цитирани по-горе) и овладяванията, ниямите (чистота, удовлетвореност, самоизучаване, интензивна практика, и отдаденост на Бог) човек е въвлечен в нещо като партизанска война срещу преобладаващата култура.

Думата „култура” произлиза от латинската дума „култ”, което означава „боготворя, обожавам”. Така че в нашата модерна, консуматорска, индивидуалистична култура, повечето членове на обществото служат или ценят над всичко нещата, които са материални, които могат да бъдат консумирани и които повишават чувството им, че са специални.

Един йоги, от друга страна, цени или служи на Бог, на Абсолютната Реалност, а тя отначало се намира вътре в човека, на духовното ниво на битието, а после в просветленото състояние, човек започва да я възприема трансцедентално във всичко. Той не чувства, че е нещо специално, и дори не вижда себе си като „извършител”. Йоги разпознава ръката на Бог, която го ръководи и му дава сила на всички нива.

Как да бъде променена тази перспектива е работа на Йога, и макар отговорност на всеки практикуващ е да възправи себе си (със собствени усилия), съществува също и едно безспорно подпомагане помежду членовете на Йога обществото или сангха. Думата сангха, или на тамил, сангам, означава буквално място, където реките се срещат. Така че, всеки от нас е като една река, в този смисъл, и когато се срещаме има обмяна. Когато човек е обезсърчен или объркан, а това може да се случи дори и на опитните последователи на йога, присъствието на приятели йоги, обикновено служи за лек, за вдъхновение. Тази обмяна най-ясно се вижда в обмяната на витална енергия между двама души, мила дума или мисъл - на ментално ниво, малък съвет на интелектуален план, или усмивка и израз на радост на духовен план – те може да са достатъчни, за да отмахнат обезсърчаването или объркването. Затова е така необходимо всички практикуващи Йога, като правило, да не се изолират. Споделяйки своята любов и състрадание, те се научават да въплъщават своите духовни прозрения на всички нива на съществуването, да преодоляват егоизма, и да служат като чист инструмент на Божественото, като допринасят за едно по-състрадателно, съзнателно и божествено вдъхновено общество.

Макар че, според някои изчисления, цели 20 милиона души в Северна Америка сега практикуват Йога, като деветдесет процента от тях практикуват само физически упражнения, това не означава, че влиянието на Йога е ограничено само в областите на здравето и добрата физическа форма. Ако човек продължи да практикува Йога, благоприятните последици започват да се отразяват и на нервната система, и на ума, и впоследствие има и едно разширяване на съзнанието към духовното измерение. Това се случва дори неволно, като естествен и спонтанен резултат. Това, което започва като физическа нужда, или като средство за контрол на ефектите от стреса, накрая става една много индивидуална духовна пътека. Духовната пътека води човека към повишаване нивата на личната свобода извън кръга на привичните тенденции, поощрявани от социалната обусловеност. Когато започнем да практикуваме непривързаност (вайраджа) ние постепенно оставяме да отминат нещата, които не сме, включително и нашата социална обусловеност, и изживяваме кои сме наистина. Изживяването на Себеосъзнаване замества егоистичното объркване, и навика да се отъждествяваме с това, което не сме: мислите, чувствата, спомените, навиците, усещанията. С разширяването на съзнанието, човек става свидетел, а може би и Свидетел. „Аз съм човек, професионалист, черен, бял, или азиатец” казва егото. „Аз съм Това, което съм” казва пробуденият Йоги. Социалните последици от такава промяна в съзнанието са дълбоки и широко обхватни. Йоги не само става извор на мир и благоденствие за тези, които се радват на компанията му, но също и енергийно динамо, напътствано от необичайна яснота и прозрение. Такъв човек може и ще действа като мощен проводник на Доброто, разрешаващ проблемите в света в духа на състраданието и мъдростта.

Ние живеем в исторически период когато взаимозависимостта на всички на планетата никога не е била толкова силна. Тази социална криза, в която една епидемия от грип или акт на самоубийство в едната част на света, могат незабавно да се отразят на икономиката и политическата стабилност на обществото от другата страна на планетата, изискват чисто и просто Йога дисциплина от милионите вдъхновени практикуващи. Медиите са станали най-голямото средство за терор над обществото в ръцете на онези, които преследват тази цел. Една велика защита срещу тероризма е Йога, защото тя поразява източника на страха, понеже именно страхът позволява на тероризма да бъде ефективен. Страхът е просто въобразяване на възможността за страдание, без да се преценява вероятността това да се случи. Затова се изисква ментална дисциплина, практика на непривързаност, спокойно ясно мислене, които Йога вдъхновява. Нещо повече, обществената последица от мощното положително мислене, от благослова на Йоги, е по-мощно от разнасянето на отрицателното мислене на хиляди обикновени хора.

Нека всички практикуващи Йога да стигнат до съзнанието за силата, която имат, за да допринасят за мир и просветено разрешаване на разнообразните проблеми по света във всеки един миг и във всяка ситуация.